| Mellindor to the rescue! |
[Aug. 2nd, 2007|10:41 pm] |
| [ | mood |
| |  worried | ] |
Или с други думи: Какво може да направи човек като мен за котките си.
И така, както вече знаете, най-малката ми от големите котки роди около 20ти юли - три мънички, сладички бебета. Преди няколко дни съседите от горния етаж намерили едното да пълзи съвсем самичко някъде из двора, взели го и ми го донесли (защото знаят колко си милея за бебетата-котета). Така проведох първата спасителна операция, точно преди големия дъжд (първият в живота на бебетата-котета, както и в този на бебетата-кучета, но това е друг въпрос). Взех котето от ръцете на момчето и, въоръжена с фенерче, отидох на мястото, където знаех, че е родила котката. Там си бяха останалите две котета, майката, разбира се, я нямаше (тя тъй или иначе не е образец за майчина любов). Положих мъничето при останалите и седнах да ги погледам малко, при което се сетих, че всички признаци говорят за приближаващ дъжд. Тук трябва да спомена, че котката беше родила малките си в градината, под един трендафил - тоест, на голата земя, без "покрив" над главите им. Та, взех един кашон и набутах котетата в него (така, че да не им е студено) и отгоре закрепих един найлон. Това е едно от малкото предимства на това баща ми да продава плод и зеленчук - винаги има кашони и найлони в наличност!
Въпреки всички мои усилия, когато на следващия ден отидох отново да видя какво правят котетата, в кашона бяха само две. Нямаше и следа от онова, което бях "спасила" :-(
А после заваля. Проливно. Валя цяла нощ и цял ден, а чак на следващия аз се осмелих да изляза и да отново да проверя какво правят малките котета. Изглеждаха ужасно, горкичките! Целите мокри, треперещи, кожа и кости! Веднага ги хванах в едната ръка, грабнах майката в другата и занесох всички на балкона до стаята ми (същия, на който израстнаха предишните котета и който всъщност е родното място и на настоящата млада майка). Така щяха да бъдат достатъчно близо, за да знам, че са добре, че са сухи и им е топло, и че майката все пак ги кърми (каквито признаци тя не даваше до този момент).
Майката, разбира се, пак се опита да прави фасони. Как ли не я предразполагах - галих я, храних я, давах й вкусотии и т.н. - тя не искаше и не искаше да се приближи до котетата си! Дори тяхната "баба", която единствена от моите котки може да се качва на балкона, дойде, помириса ги, близна ги нежно (макар и неангажиращо). Но майка им - не!
Бях се отчаяла вече и започвах да си мисля как да нахраня котетата със спринцовка пълна с мляко, когато чудото се случи: майката изведнъж реши, че й е много удобно да седне на пеньоара ми (с който бях облечена в момента!) и там започна да кърми котетата. Клечах неподвижно около пет минути и когато всичко започна да ме боли от неудобната поза, лееекичко съблякох пеньоара и без да разбутвам семейството котки, се изнизах вкъщи.
Сега всеки ден по два пъти нося котката на балкона, за да си кърми бебетата. Тя после самичка си скача долу, явно не й се седи по цял ден с малките. Важното е, че за момента успявам с това да "спася" тези две котета и съм доволна от себе си!
Последното произшествие, което се случи в моята котешка общност, бе че Хей Хей се прибра наранена отнякъде. Не знам с какво се беше била или откъде се беше търкаляла, но опашката й в момента е начупена (или поне разместена) на три-четири места, а на едно от предните й крачета има дълбока рана :( Днес я почиствах от прахоляка и я дезинфекцирах - дано да се оправи!
Е, това е от мен и от моите котки. Тази година и аз като една от майките (тази на Хей Хей, Маминка и Бандита) съм по-грижовна, отколкото преди. Дано котките ми го оценят :) И дано оцелеят! |
|
|
![[User Picture]](http://pics.greatestjournal.com/userpic/34128931/1171410)
![[info]](http://img.greatestjournal.com/userinfo.gif){kind=small}
![[User Picture]](http://pics.greatestjournal.com/userpic/38284760/1432924)