| Животът е по-хубав с усмивка! |
[Sep. 13th, 2007|12:51 am] |
| [ | mood |
| |  happy | ] |
Вижте какво ми се падна от този сайт:
Мисля да започна да си го слагам навсякъде като сигнатура, мноого ми харесва :)
Както и да е, този пост не е за именцето ми, изписано по странен начин :) Той е за усмивките и за това как те могат да направят човек щастлив.
Преди няколко дни захванах да чета една книга на М. Норбеков - "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата". Още не съм стигнала до частта със свалянето на очилата*, защото той пише по един необикновен, заобиколен начин. Според Норбеков всички проблеми са "в главата ни" и за да ги премахнем, е необходимо първо да се оттървем от тях на съзнателно ниво, а не да чакаме някой друг да ни оправи. Докато четях, осъзнах, че винаги съм била съгласна с автора, но никога не съм предполагала, че всичко това може да бъде приложено върху болести, някои от които дори считани за нелечими от медицината.
В книгата си Норбеков описва различни случаи, на които е попадал през годините (включително и себе си). Разказва как когато медицината е безсилна, идва ред на силата на волята и тази на... усмивката! Точно така - след опита си в някакъв странен манастир на края на света, той установил, че усмивката предизвиква щастие, а щастието води до намаляване силата на болестта (каквато и да е тя) и постепенно "чудотворно" излекуване.
Когато прочетох главата, в която беше описано това, аз бях в края на един ужасен ден. Връщах се от зъболекар, всичко ме болеше и бях гладна. Намирах се в едно от всеизвестните софийски задръствания, след скарване с любимия човек; а като за капак напрежението от предстоящите изпити ме беше затрупало до краен предел. Изобщо, чувствах се толкова скапана и умърлушена, че когато прочетох главата за усмивката на Норбеков, си казах "Ами хубаво, но как да се усмихне човек в ден като този?" Въпреки всичко почти несъзнателно си казах, че когато сляза от автобуса, ще започна да се усмихвам - насила ако трябва (а със сигурност трябваше)!
Така и сторих, с помощта само на устата си нагласих една полуусмивка на лицето и слязох от автобуса. Мислех си колко ли глупаво изглеждам, но в същото време си казвах, че ще измамя всички хора по пътя и те ще помислят, че съм щастлива. Вървях си, а по едно време, като че ли нарочно, започна да вали.
"Е, и таз хубава!" - рекох си. - "На какво да се радва човек? На това, че вали ли? На това, че всичко го боли? Или на това, че се чувства ужасно, ужасно самотен?!"
В продължение на една пряка си повтарях това и още много подобни неща, но после внезапно си казах, че щом усмивката е пътят към здравето, аз трябва да се усмихвам! Установих, че досега упорито бях мислила само за нещата, които не могат да ме зарадват и затърсих онези, които щяха да ме накарат да се разсея, да погледна по-ведро на нещата.
"Добре, за какво се усмихвам сега?" - питах се и си отговарях - "Усмихвам се, защото улицата, която пресичам, се казва "Щастие". Усмихвам се, защото... защото... заради това закъсняло цвете. За онзи ярък чадър. За рисунката, която нарисувах вчера. За идеите, които имам..."
И така нататък. Две преки по-късно - само две преки, представете си! - усмивката ми беше станала вече истинска, цялото ми лице участваше в нея, а дори и тялото ми откликваше! Чувствах някаква неопределима радост вътре в себе си - нали знаете как нещо пърха, като че ли очакваш нещо да се случи и нямаш търпение. Вече не мислех за болките ми и те изчезнаха, хората в автобуса ми се струваха интересни, а не противни, настроението ми се подобри и вместо вечерта да се заяждам с любимия, го обсипах с ласки и бързо се сдобрихме.
Представете си какво щеше да стане ако бях започнала да се усмихвам по-рано!
Това ще ви кажа, приятели, всичко казано за Усмивката е вярно. Не толкова щастието я предизвиква, колкото тя предизвиква него! Усмихвайте се и денят ви ще бъде по-хубав, а и вие с него - никой не обича мърморковците! Обичам ви и ви прегръщам и... до скоро! :)
__________________________________
*всичко след звездичката е написано след прочитане на първата половина от книгата и не претендира за познаване на останалото, то ще бъде дочетено съвсем скоро :) |
|
|
