A journey through my days...

ПРЕМЕСТИХ СЕ!

Tue, 29 Jan 2008 18:07:47 GMT

До всеки, който чете този блог:

Приятели, както може би сте разбрали, GreatestJournal вече не става за блог. От написаното в темата по въпроса разбирам, че няма шанс да се оправи и затова, с немалко съжаление, напускам това място, за да се преместя ето тук:

Окей, мястото май се сгромолясва!

Tue, 15 Jan 2008 01:24:14 GMT

Или ако трябва да употребя по-стандартния израз: server crashed.
Не съм сигурна дали ще се оправи, уж следя какво се пише по темата, но ми става гадно, че хората оплюват GJ и не чета съвсем всичко... От сайта предлагат на юзърите да се преместят в insane journal, каквото и да е това. Уж дават опция да си преместиш всички постове, но аз нещо не се справих...

Както и да е, направих си backup на всички досега написани от мен неща (отне ми повече от три часа, но се справих!). Все пак са скъпи спомени и не искам да ги губя!

Иначе какво ми се случва? Бях на тренировка по търша и се почувствах много добре! Припомних си старите времена - и старите движения дори :) Е, на следващия ден умрях от мускулна треска, но вече се оправям и другата седмица пак ще ходя :) Този път - подготвена за предизвикателството да остана цяла и в неделя!

После бях на среща на БГ Толкин Форума и осъзнах колко много са ми липсвали такива събирания през последните години. За пръв път от адски много време се почувствах наистина на мястото си! И... искам пак!

А, да! Направихме си ЛАРП сайт и нов, обеднинен ЛАРП форум! Много съм радостна от събитието, макар и засега предимно да чета, вместо да пиша. Така или иначе идеите, които давам, обикновено остават нечути или биват оплюти ;)

В БГТФ освен срещите доста се занимавам с Разказа. Нали Дракона го няма в момента - няма кой да събира и анализира информацията. Доста е трудно, но се справям някакси.

Колкото до университета, там не съм стъпвала от няколко седмици. Имам чувството, че просто нямам какво да правя там. Изпуснала съм толкова много, че изобщо ме е срам да се появя пред преподавателите. Което води, разбира се, до още отсъствия и... хич не знам как ще избутам годината.

Вкъщи всичко си е както винаги. Напоследък много се занимавам с таблета и преди няколко дни направих най-добрата си дигитална рисунка, откакто използвам Фотошоп!
Показвам:

Това е засега, набързичко, преди поредния crash на журнала. Моля ви, стискайте палци да се оправи!

Разпилени мисли :)

Tue, 08 Jan 2008 19:04:07 GMT

Подстригах се! Отново :) Сега пак съм с почти къса коса, на степени, страшно съм рошава! :) Харесвам се, макар че всъщност искам да имам коса като на Чесън :)

Освен това си направих списък с нещата, които искам да направя през 2008 година - за пръв път съставям нещо такова и сигурно няма да изпълня повечето, но поне ще опитам :) На първо място в списъка е добрият стар пъзел от 4000 части, с който с Любо си играем вече втора година :) После идва ателието на тавана и свалянето на очилата - все неща, които отдавна искам да направя. Другите нещица не си ги спомням точно, но ги имам написани - май и изпитите имаха своя точка :-P

Днес пък се разхождах по магазините и си купих пижама. Сладурска е - червена и с картинка на някакво пиле отпред. Много се надявам да топли, защото вкъщи е кучи студ (ша ма извинявате за израза). В момента съм си сложила една преносима печка на коленете и се опитвам да си разтопя пръстите.
А, да, в този ред на мисли - казвала ли съм някога колко непродуктивна откъм сериозни рисунки ми е зимата? Именно студът е причината за това, мързелът няма нищо.. добре де, няма МНОГО общо с това. Просто не мога да седна на земята (както преавя по принцип) и да си разпръсна боите и останалите такъми - пък камо ли да работя с вода, която ще започне да клони към замръзване по средата на която и да е рисунка. Затова сега действам основно на таблета (ах, какъв кеф е, че го имам!) и довършвам с добрия стар Фотошоп :-P Като това например!

Ooo, да! Замалко да забравя! :) Направих едно gif-че с мои снимки от всички ЛАРП-ове, на които съм била от 2005г. насам! Почти всички, всъщност, защото от един от тях нямам снимка :( ЛАРП-овете ми наброяват точно 17 - любимото ми число! На сменящите се картинки можете да видите еволюцията на ЛАРП-образа ми - мисля, че имам много голям напредък от първата ми игра ;)
The Many Faces Of Mellindor

Wed, 02 Jan 2008 21:00:48 GMT

Е, Нова Година дойде и отмина, а пък аз май съм си същата. Вечерта на 31-ви прекарах у Любо и ми беше странно, че не съм с нашите. Да прекараш Нова Година с приятели е едно, но с друго семейство - съвсем различно. Не че беше лошо - даже напротив! Беше много хубаво, но крайно различно от нещата вкъщи. И нямаше шампанско :(

Както и да е. Днес измислям календари :) Жалко, че не го направих по-рано - имах време, но не и желание. За сметка на това сега, когато си играя с Excel-а и принтирам страниците, много се забавлявам! :) Вече съм на третия календар - настолен, с котки, специално за Фери! Можеше да стане и по-добре, но въпреки всичко е много сладък и съм сигурна, че ще му хареса :)

Иначе какво? Бях на снежен ЛАРП малко преди Коледа и прекарах много хубаво :) Въргалях се из снега, крих се под бялата си пелерина (между другото, дълго време никой не ме забеляза - адски съм доволна от камуфлажа си), бих се и побеждавах (или ме побеждаваха) и изобщо... беше страхотно! Установих, че все по-често нападам в лице, отколкото в гръб, както правех доскоро :)
Ето снимка на наш'та ЛАРП дружинка - ставаме все повече и повече! :)

Какво друго да разкажа? Ааа, да! За Коледа получих най-страхотния подарък ЕВЪР! То беше нещо, за което си мечтая от няколко години (откакто разбрах, че съществува), но никога не съм си мислила, че ще имам: ТАБЛЕТ! Използвах го вече за няколко рисунки и съм извънредно доволна и щастлива! Още не съм му схванала всички функции, но ЩЕ и тогава... ех, тогава! :) :) :)

Първите неща, които нарисувах с таблета си:
Клоун
Весела Коледа
Малката Принцеса на Мрака
Зима

Таговеееее! :)

Sun, 09 Dec 2007 14:50:13 GMT

Днес реших да се позанимая с блога си и познайте какво открих? Имала съм възможност за тагове! Сега всеки един от постовете ми има по едно или повече тагчета и аз се чувствам по-организирана от всякога! :D
Иначе си мързелувам този уикенд и нищо особено не върша. Щях да рисувам... добре де, неделята още не е свършила, значи трябва да кажа "ще рисувам". И наистина ми се иска, защото ако не рисувам днес, маслените ми боички пак ще засъхнат по палитрата :( Освен това идеята ми е страхотна и ако успея да я осъществя, ще бъде прекрасно!

Снощи дочетох "Месията на Дюн" и учудващо искам да разбера какво ще се случи в следващите книги. Като си спомня колко пъти почвах "Дюн" и колко пъти ми писваше по средата и я изоставях! А сега наистина взе да ми харесва и не мога да установя защо точно. Все пак не е от нещата, по които обикновено лапвам... Е, във всички случаи "Месията" ме вдъхнови да измисля един жив мъртвец в "Разказа". Какво, не сте ли чували за Разказа? Аа, не съм ви разказвала, така ли? :-D Хаха, добре, пригответе се значи.

"Разказът" е най-новият проект на БГ Толкин Форум, в който участваме колективно (който има желание). Идеята е да напишем наш си, общ Разказ, с герои измислени специално за него и абсолютна несигурност в действието. Тоест, никой не знае какво ще напише следващия по сюжетната линия, която той е подхванал. И например ако ти искаш след няколко епизода някой от героите да срещне друг, изведнъж може да се окаже, че този герой е бил убит или отклонен от пътя от друг пишещ. Засега се получава много добре и съм доволна, макар че все още ги няма тези внезапни обрати, които очаквах при наличието на повече пишещи.
Ето ви линк ако искате да прочетете (предупреждавам, че е дъългичко!). И да си кажете мнението, хей! ;)

Е, това беше от мен засега. Видяхте ли, пиша си в блога! Макар че доколкото се познавам следващият ми пост ще бъде през пролетта - такава активност му ударих тези дни, че и дотогава ще ви държи влага!

Отидох! :)

Sat, 08 Dec 2007 18:21:43 GMT

Дам, преодолях страха си от непознати компании и празнувах осми (така де, седми) декември с колегите. Благодаря на всички, които ме окуражиха и така ми помогнаха да се реша!
Не се чувствах много комфортно, все пак нямаше нито за какво да говоря, нито с кого (тези хора не споделят моите интереси), но беше интересно и дори приятно, освен когато се налагаше да вдишвам цигарен дим и се губех в шума от десетки разговори. Имаше страхотно вино, а хлебчетата и пресните домати бяха чудна комбинация! Май ще остана в историята на моя курс като "мълчаливата Мира", но какво пък? Аз във всяка история оставам така ;)

Днес пък, докато се връщах вкъщи, реших да мина през един-два магазина за художници - включително "Слънчоглед" :) Познайте колко час и половина ми отне! Похарчих 20 лева за джунджурийки, но съм доволна, защото с тези джунджурийки ще направя коледни подаръци за доста хора, които са ми скъпи :) Тази година се чувствам вдъхновена за точно такива неща :)

Освен това съм на вълна анимационни филми (Дисни в частност). Ще ми се да споделя с вас нещо, което не бях слушала преди да си изтегля +bonus track саундтрака на Ариел - един кавър на песничката на вещицата Урсула :) There you go!

Писма, хора и срещи

Thu, 06 Dec 2007 18:28:31 GMT

Написах писмо. Да бе, сериозно! И утре даже ще го изпратя ако успея да стана навреме и да отида до пощата. Да се чете: "най-вероятно ще го изпратя в понеделник" :) Много бавно съм започнала да пиша писма, отнема ми цяла вечност и все не мога да се сетя какво да пиша. Захвана ли някоя тема, все ще я превърна в оплакваници - било то за "днешната младеж", за асоциалността ми или за лошото време :-P
Мноого зле. Станала съм една цупла - не ви е работа! Това е защото не се виждам с хора, знам си аз! Затварям се в някакъв си мой свят и избягвам всякакви контакти с външния. И не че ми е толкова неприятно, но когато се сетя колко хубави хора има в този реален свят, изведнъж започвам да се чувствам много самотна :-(
А пък утре се чудя дали да отида на заведение с колегите ми от университета - за осми декември, сещате се. Някак си искам да се социализирам в тази среда, но досега все не ми се е отдавала възможност. Проблемът е обаче, че тези хора не ги познавам и няма за какво да си говоря с тях. Тоест, през цялото време ще се чувствам като чужденец и натрапник. Едва ли някой ще иска да си приказва с мен - тази, която три години все е избягвала контакти с останалите и всички я познават само по физиономия.
Най-вероятно ще ме дострашее да отида на това заведение и ще си кисна вкъщи цяла вечер... или пък ще отида на друго заведение с други хора, които не познавам съвсем, но където ще имам поне един познат и скъп човек.

Ще видим. Вие какво ми препоръчвате? ;)

Пъзели и day dreaming

Sun, 25 Nov 2007 14:06:45 GMT

Гледам, другите хора си пишат в блоговете и се сещам, че бях обещала по-редовно писане тук. Разбира се, такова нещо трудно се получава при мен, защото обикновено не се сещам какво да напиша, а когато се сетя, то обикновено е когато не съм пред компютъра и докато стигна до машинката, идеята изветрява. И няма нищо тъжно в това :P

Напоследък правя основно неща. Първото е да спя през деня. Не знам защо се получава така, че колкото и рано да си легна (като "рано" ще рече "около полунощ, плюс-минус някой и друг час"), все изпитвам желание да спя цял ден. Просто си лежа, изключвам часовника и алармата и се наслаждавам на топлината под завивките и на странните сънища, които ме спохождат и които в повечето случаи изобщо не си спомням. Обикновено ме будят принудително по няколко пъти на сутрин, след което пак си заспивам без проблеми и средното ми време за същинско ставане е 1-2 часа следобед. Тоест, по обща сметка спя повече от 12 часа на денонощие. Което е странно, защото дори след като изляза някъде, първото нещо, което правя (ако не се движа или говоря известно време), е да задремя. Последно заспах права в маршрутката и по едно време почти паднах, защото мускулите на краката ми се отпуснаха прекалено много!

Другото, което правя от няколко дни насам, е да редя пъзели онлайн. Намерих си две-три места, на които можеш да го правиш, безплатно дори, и цъкам по цял ден :P Има най-различни пъзели, с най-различни тематики, а всеки от тях можеш да го решаваш по безброй пъти, и то всеки път с различен тип парченца (класическите квадратчета с издатини и вдлъбнатини, триъгълничета, неправилни форми, завъртулки и дори от онези гущерчета на Ешер. С които, междувпрочем, е адски трудно!
Е, това е от мен за момента. Ако реша, ще пиша още, ако не, ще чакате още един-два месеца до спедващия път :) Поздрави с ето това пъзелче (клик за да играете!):

Игра на драсканици - revised

Mon, 29 Oct 2007 05:04:31 GMT

Копи-пействам тази статия отново, защото имам "зловещото" намерение да й изтрия оригинала - твърде много спам събра и ми омръзна да го трия. Първоначалният пост беше пуснат на 5 март 2007г. в 12:43 сутринта и имаше един коментар, който не беше спам* :)

Преди време попаднах на някаква статия в едно списание - май беше за взаимоотношенията с децата или пък за дейностите, с които да разнообразим ежедневието си. Това не помня точно, но си спомням играта, мимолетно спомената в нея - а именно тази на драсканици. Идеята е следната: някой надрасква нещо на лист хартия - нещо безразборно, просто линия със свободна ръка, без да има нищо предвид; а друг дорисува драсканицата така, че да се получи нещо смислено. Резултатът - множество забавни неща, каквото му хрумне на човек! Единственото ограничение е въображението! :)
Днес за трети път в живота си играх на драсканици. От доста време все се чудих с кого да играя и си намерих компания в лицето на моето Драконче :) Ето част от "драсканиците", които сътворихме с нея този път:





Не знам за вас, но на мен любимо ми е извънземното :)

Между другото, чудех се - дали не мога да си поиграя на драсканици с всички вас, които четат блога ми? Тук има една картинка, която направих на Paint... Ако имате желание и мислите, че би било забавно, допълнете каквото искате и я накарайте да изглежда смислена. После ми я изпратете на mellindor@abv.bg :) Ще се радвам страшно много да получа нещата ви!

Поздрави и *прегръщ* на всички!
Мира

*Коментарът на поста беше следният:
From: saddensly
Topic: юхуууууу
Comment: супер :))) трябва да сканираме и тези, които са при мен. :)

Спам, срещи и други приятни неща :-D

Sat, 27 Oct 2007 04:41:56 GMT

Хаха, колко е смешно! Помните ли как изгарях от желание да получавам отговори на постовете си, как все повтарях "пишете бе, пишете"? Сигурно е било доста забавно :P
Почти толкова забавно ми беше цял месец и нещо да трия тонове спам-отговори от журнала си за "Игра на драсканици". Така и не разбрах що за идиотия е това "tramadol", което някой толкова упорито ми препоръчваше, както и защо се появяваше само в този топик, но днес осъзнах, че се моля да нямам отговори на журнала. Виждате ли докъде води спама?

Иначе след малко тръгвам на урок по рисуване :) Ще се уча как да рисувам с маслени бои! Само се надявам на урока да има модел, че иначе учителят ще ме кара да рисувам натюрморт *blah* Миналата седмица през цялото време не бях на училище и се чувствам малко затъпяла и много безотговорна. Надявам се да нямам повече такива седмици (поне не много, де), въпреки че по този начин се усъвършенства "техниката ми за оцеляване" - тоест научих се как по-ефективно да се крия от нашите, да не вдигам шум, да скачам от балкона и да бягам през полето, за да не ме хванат, че не съм на лекции. С гордост мога да кажа, че за една седмица нито веднъж не са ме открили :P
В сряда бях на Пратчет-сбирка и си прекарах страхотно в компанията на Икел, Алхимик, Хел, Чесън и други приятни хора :) Другата седмица сигурно пак ще ходя! За сметка на това днес няма да успея да се замъкна до Пловдив за тамошната среща (тоест, Чесън няма да може да ме закара: ако не беше тя, аз никога няма да си помръдна за... краката, де, за да отида чак дотам).

P.S. Сев, липсваш ми *cry* *cry* *cry*

За леля ми, Сев и поезията...

Tue, 25 Sep 2007 21:06:43 GMT

Ето това е Поетичния дневник на леля ми Лилия. Стиховете й са невероятни, лично аз страшно много ги харесвам! Да не повярваш, че такава поетична душа живее в тялото на зъболекарка, а? ;)

Да знаете, и аз някога пишех поезия - или поне "стихчета". В началото римата беше най-важното за мен в едно стихотворение - и все още не мога да пиша нещо без рима и да го нарека "поезия" :) Но в чуждото творчество е ралзично, там ритъмът и самото внушение ме увличат много повече от каквото и да било друго!

Ето например последните неща на Сев (Драконче, надявам се да не ми се разсърдиш, че ги линквам; а и дано не съм сгрешила заглавията): Аз съм трудна за обикване и cheer up emo jesus.

Както и да е, обичам поезия :) Като за край ще постна ето това мое стихотворение, може би най-доброто, което съм писала, като се изключи онова за охлюва :)

Безсмъртие:

Какво е да си вечно млада –
безсмъртната жена?
Дали живееш си щастливо,
или тънеш в самота?
Дали тъжиш за близки и познати,
вече не на този свят?
Или искаш вечно да живеят,
за да не умрат?
Какво е да живееш вечно
в пределите на таз Земя?
Да крачиш из полета ведри
насред умиращи цветя ?
Дали щастлива си, когато
любимия със скръб погребваш?
Или гледаш покрай теб децата –
растат, стареят – в страх потръпваш…

Не,
безсмъртието не е дар божествен
за хората недълговечни.
Човека прави тъй нещастен –
теглото в дните безконечни.

Послание

Sun, 16 Sep 2007 22:16:58 GMT

По дяволите, хора! Ако нещо не ви харесва в това, което сте, не стойте! Не чакайте нещата сами да се променят, не чакайте изведнъж да се появи някой, на когото изобщо да не му пука от проблемите ви! Не се затваряйте в себе си, не се изолирайте от света! Облегнете се на рамото, предложено ви, за да поплачете на него! Използвайте опората му, съветите му, за да се изправите на крака! Но с ваши сили, с вашата собствена воля, с действия! Не разчитайте на случайността! Не мислете, че проблемите ви ще изчезнат от самосебе си, без усилия! Не чакайте! Действайте!
И недейте, недейте да отблъсквате хората, които държат на вас! Не ги мразете само защото са щастливи по свой си начин и се опитват да ви помогнат да постигнете вашето щастие!
СПРЕТЕ ДА ИСКАТЕ ДА СТЕ НЕЩАСТНИ! ТОВА ЩЕ ВИ ПОГУБИ!

Word Dissasociation

Sat, 15 Sep 2007 17:01:02 GMT

Днес нямам какво толкова да кажа, затова ще ви пусна ето тази песничка:

От доста време се каня да я сложа в журнала си, защото много ме радва и се надявам да зарадва и някой друг :)
Enjoy!
М.

Животът е по-хубав с усмивка!

Wed, 12 Sep 2007 22:35:41 GMT

Вижте какво ми се падна от този сайт:

Мисля да започна да си го слагам навсякъде като сигнатура, мноого ми харесва :)

Както и да е, този пост не е за именцето ми, изписано по странен начин :) Той е за усмивките и за това как те могат да направят човек щастлив.
Преди няколко дни захванах да чета една книга на М. Норбеков - "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата". Още не съм стигнала до частта със свалянето на очилата*, защото той пише по един необикновен, заобиколен начин. Според Норбеков всички проблеми са "в главата ни" и за да ги премахнем, е необходимо първо да се оттървем от тях на съзнателно ниво, а не да чакаме някой друг да ни оправи. Докато четях, осъзнах, че винаги съм била съгласна с автора, но никога не съм предполагала, че всичко това може да бъде приложено върху болести, някои от които дори считани за нелечими от медицината.
В книгата си Норбеков описва различни случаи, на които е попадал през годините (включително и себе си). Разказва как когато медицината е безсилна, идва ред на силата на волята и тази на... усмивката! Точно така - след опита си в някакъв странен манастир на края на света, той установил, че усмивката предизвиква щастие, а щастието води до намаляване силата на болестта (каквато и да е тя) и постепенно "чудотворно" излекуване.

Когато прочетох главата, в която беше описано това, аз бях в края на един ужасен ден. Връщах се от зъболекар, всичко ме болеше и бях гладна. Намирах се в едно от всеизвестните софийски задръствания, след скарване с любимия човек; а като за капак напрежението от предстоящите изпити ме беше затрупало до краен предел. Изобщо, чувствах се толкова скапана и умърлушена, че когато прочетох главата за усмивката на Норбеков, си казах "Ами хубаво, но как да се усмихне човек в ден като този?" Въпреки всичко почти несъзнателно си казах, че когато сляза от автобуса, ще започна да се усмихвам - насила ако трябва (а със сигурност трябваше)!
Така и сторих, с помощта само на устата си нагласих една полуусмивка на лицето и слязох от автобуса. Мислех си колко ли глупаво изглеждам, но в същото време си казвах, че ще измамя всички хора по пътя и те ще помислят, че съм щастлива. Вървях си, а по едно време, като че ли нарочно, започна да вали.
"Е, и таз хубава!" - рекох си. - "На какво да се радва човек? На това, че вали ли? На това, че всичко го боли? Или на това, че се чувства ужасно, ужасно самотен?!"
В продължение на една пряка си повтарях това и още много подобни неща, но после внезапно си казах, че щом усмивката е пътят към здравето, аз трябва да се усмихвам! Установих, че досега упорито бях мислила само за нещата, които не могат да ме зарадват и затърсих онези, които щяха да ме накарат да се разсея, да погледна по-ведро на нещата.
"Добре, за какво се усмихвам сега?" - питах се и си отговарях - "Усмихвам се, защото улицата, която пресичам, се казва "Щастие". Усмихвам се, защото... защото... заради това закъсняло цвете. За онзи ярък чадър. За рисунката, която нарисувах вчера. За идеите, които имам..."
И така нататък. Две преки по-късно - само две преки, представете си! - усмивката ми беше станала вече истинска, цялото ми лице участваше в нея, а дори и тялото ми откликваше! Чувствах някаква неопределима радост вътре в себе си - нали знаете как нещо пърха, като че ли очакваш нещо да се случи и нямаш търпение. Вече не мислех за болките ми и те изчезнаха, хората в автобуса ми се струваха интересни, а не противни, настроението ми се подобри и вместо вечерта да се заяждам с любимия, го обсипах с ласки и бързо се сдобрихме.

Представете си какво щеше да стане ако бях започнала да се усмихвам по-рано!
Това ще ви кажа, приятели, всичко казано за Усмивката е вярно. Не толкова щастието я предизвиква, колкото тя предизвиква него! Усмихвайте се и денят ви ще бъде по-хубав, а и вие с него - никой не обича мърморковците! Обичам ви и ви прегръщам и... до скоро! :)

__________________________________
*всичко след звездичката е написано след прочитане на първата половина от книгата и не претендира за познаване на останалото, то ще бъде дочетено съвсем скоро :)

Ето ме, ето ме :)

Mon, 10 Sep 2007 19:38:27 GMT

Привет на всички, на които съм липсвала след котешките си истории. Е, върнах се отдавна от почивката си, направих си и още една и пак се върнах. Скоро ми започват изпитите от есенната сесия и ако се докопам до трети курс, ще черпя всеки, който се обади тук ;)
Иначе си живея някакво самотно (откъм приятели). От известно време имам чувството, че хората всъщност не искат да се виждат с мен и само от учтивост приемат поканите ми... Фрази като "Хей, искаш ли да се видим?", "Кога си свободен?" и "Хайде да се срещнем някъде тези дни!" ми станаха толкова ужасно... натъжаващи, че не знам докога ще мога да ги произнасям и пиша... Причината да ме натъжават всъщност е тази, че никой никога не ги пише и казва на мен, а аз непрекъснато ги повтарям, и то почти никога с последвал успех.
Не че започвам да губя вяра в хората или нещо такова! Нее, аз ги обичам (някои повече от другите ;))! Но имам нужда да бъда сред тях, за да съхранявам мисълта, че съм потребна и обичана. Имам нужда да виждам или чувствам усмивките им, имам нужда от внимание (дори да е малко). Знам, звучи детинско (защото децата са тези, които главно се нуждаят от внимание и търсят такова по всякакви възможни начини), но така се чувствам и нищо не мога да направя по въпроса - освен да питам неща от рода на "Хей, искаш ли да се видим?"

Май започнах твърде много да се оплаквам, а? Няма, няма, "Обичай Съдбата си!" :)

Май ще започна да си довършвам историята за триндесетте човечета, от доста време си я гледам и се каня да я пиша. Разказва се за едно човече, което иска да отиде на Луната и заедно с още дванадесет човечета се опитва да построи ракета... само че не е толкова лесно, колкото звучи! Особено след като броят им е едно толкова "фатално" число! Досега съм успяла да напиша историите на три човечета :) От дванадесет :) Бива си ме, а? ;)
Е, това е от мен засега, дано нещата при всички вас да са наред! Голямо *прегръщ* от мен и до нови срещи! Ще пиша по-често! :)

Mellindor to the rescue!

Thu, 02 Aug 2007 20:08:04 GMT

Или с други думи: Какво може да направи човек като мен за котките си.

И така, както вече знаете, най-малката ми от големите котки роди около 20ти юли - три мънички, сладички бебета. Преди няколко дни съседите от горния етаж намерили едното да пълзи съвсем самичко някъде из двора, взели го и ми го донесли (защото знаят колко си милея за бебетата-котета). Така проведох първата спасителна операция, точно преди големия дъжд (първият в живота на бебетата-котета, както и в този на бебетата-кучета, но това е друг въпрос). Взех котето от ръцете на момчето и, въоръжена с фенерче, отидох на мястото, където знаех, че е родила котката. Там си бяха останалите две котета, майката, разбира се, я нямаше (тя тъй или иначе не е образец за майчина любов). Положих мъничето при останалите и седнах да ги погледам малко, при което се сетих, че всички признаци говорят за приближаващ дъжд. Тук трябва да спомена, че котката беше родила малките си в градината, под един трендафил - тоест, на голата земя, без "покрив" над главите им. Та, взех един кашон и набутах котетата в него (така, че да не им е студено) и отгоре закрепих един найлон. Това е едно от малкото предимства на това баща ми да продава плод и зеленчук - винаги има кашони и найлони в наличност!
Въпреки всички мои усилия, когато на следващия ден отидох отново да видя какво правят котетата, в кашона бяха само две. Нямаше и следа от онова, което бях "спасила" :-(

А после заваля. Проливно. Валя цяла нощ и цял ден, а чак на следващия аз се осмелих да изляза и да отново да проверя какво правят малките котета. Изглеждаха ужасно, горкичките! Целите мокри, треперещи, кожа и кости! Веднага ги хванах в едната ръка, грабнах майката в другата и занесох всички на балкона до стаята ми (същия, на който израстнаха предишните котета и който всъщност е родното място и на настоящата млада майка). Така щяха да бъдат достатъчно близо, за да знам, че са добре, че са сухи и им е топло, и че майката все пак ги кърми (каквито признаци тя не даваше до този момент).
Майката, разбира се, пак се опита да прави фасони. Как ли не я предразполагах - галих я, храних я, давах й вкусотии и т.н. - тя не искаше и не искаше да се приближи до котетата си! Дори тяхната "баба", която единствена от моите котки може да се качва на балкона, дойде, помириса ги, близна ги нежно (макар и неангажиращо). Но майка им - не!
Бях се отчаяла вече и започвах да си мисля как да нахраня котетата със спринцовка пълна с мляко, когато чудото се случи: майката изведнъж реши, че й е много удобно да седне на пеньоара ми (с който бях облечена в момента!) и там започна да кърми котетата. Клечах неподвижно около пет минути и когато всичко започна да ме боли от неудобната поза, лееекичко съблякох пеньоара и без да разбутвам семейството котки, се изнизах вкъщи.
Сега всеки ден по два пъти нося котката на балкона, за да си кърми бебетата. Тя после самичка си скача долу, явно не й се седи по цял ден с малките. Важното е, че за момента успявам с това да "спася" тези две котета и съм доволна от себе си!

Последното произшествие, което се случи в моята котешка общност, бе че Хей Хей се прибра наранена отнякъде. Не знам с какво се беше била или откъде се беше търкаляла, но опашката й в момента е начупена (или поне разместена) на три-четири места, а на едно от предните й крачета има дълбока рана :( Днес я почиствах от прахоляка и я дезинфекцирах - дано да се оправи!

Е, това е от мен и от моите котки. Тази година и аз като една от майките (тази на Хей Хей, Маминка и Бандита) съм по-грижовна, отколкото преди. Дано котките ми го оценят :) И дано оцелеят!

Добрата или лошата новина?

Tue, 24 Jul 2007 21:26:38 GMT

Е, какво да ви кажа първо? Толкова неща се случиха тези дни, че просто не знам откъде да започна!

Добрата новина е, че хората, на които държа най-много са си вече почти всички в София (след почивките си) и ще започна да се виждам с тях толкова често, колкото ми се иска!
Лошата - че нашата почивка с Любо се оказва не толкова сигурна, колкото беше допреди няколко дни. Ако искаме да отидем на Поморие, ще трябва да си намерим още поне двама-трима души, с които да ни бъде приятно да бъдем там, защото иначе ще ни излезе твърде солено :(

Добрата новина е, че отидох на Толкин феста и се забавлявах както не бях се забавлявала от доста време!
Лошата - че такива забавления ми се случват горе-долу три пъти годишно...

Добрата новина е, че кученцата ми са прогледнали и са се разщъкали докато съм била в Пловдив и сега са още по-сладки от преди! Седем момиченца и едно момченце - моят любимец :)
Лошата новина е, че те щъкат точно на пътеката за колите и не мога да спра да се притеснявам, че баща ми може да ги сгази по погрешка - не е като да не се е случвало други години, а на никого изглежда не му пука особено дали малките ще живеят или не...

Добрата новина е, че бременната ми котка е родила пак докато бях в Пловдив и сега си имам едно еивкаво тигрово коте, едно черно-бяло и едно чисто черно. С което котките ми стават точно тринадесет :)
Лошата новина е, че майката май не е от най-грижливите и се чудя дали малките ще отраснат както трябва... Освен това баща ми започна сериозно да мърмори против количеството котки, които имаме и не знам какво може да им направи...

Добрата новина е, че май ще успея да си оправя двора до няколко дни - поне главната му част. И ще ми е красиво, и ще мога да си разхождам гостите без да се притеснявам какво биха видели и какво биха си помислили.
Лошата новина е, че дори да успея с боядисването преди нашите да заминат на почивка, баща ми пак няма да ми оправи ателието на тавана...

Добрата новина е, че от 10ти до 17ти август ще си бъда самичка вкъщи и ще мога да си поканя когото си искам на гости! И да правя каквото си искам!
Лошата - че едв али някой ще поиска да дойде :(

Добрата новина е, че изглежда все пак ще ми купят кола. До края на лятото поне.
Лошата - че баща ми полага повече грижи за колата на квартиранта ни от горния етаж (който е на моята възраст и изкара книжка преди няколко дни), отколкото би го направил някога за моята...

Добрата новина е, че желанието ми за роулплей нараства с всеки изминал ден и намерих поне един човек, който е готов да играе с мен (нас). Освен това имам уговорка с един водещ да ми помогне с воденето :)
Лошата - че уговорката сигурно ще се провали, защото нищо не се чува от този водещ. И никой друг не иска да играе с мен...

Добрата новина е, че имам идея за страхотен ЛАРП и дори май почти съм намерила място, на което да се проведе! И имам хиляда и една страхотни идеи за него, които на всичкото отгоре са лесно осъществими, ако човек се хване сериозно!
Лошата новина е, че едва ли някой ще се навие да ми помогне и всички ще ми кажат, че времето за такива ЛАРП-ове в България още не е дошло и че витая в облаците като си мисля, че такова нещо може да бъде осъществено...

Добрата новина е, че дори да постна това, никой няма да го прочете :) Защото хората май наистина са престанали да четат блога ми. Не че ги обвинявам, в него няма чак толкова интересни неща за четене...
Лошата новина е, че... никой не чете блога ми...

Да... Коя новина искате да чуете първо?

Котки и Кучета :)

Mon, 09 Jul 2007 10:51:09 GMT

Май е време да си основа зоологическа градина в двора! Както знаете, имам си три котета, които доскоро ми бяха на балкона. Е, сега вече щъкат из градината, защото счупиха няколко от саксиите на балкона и се наложи да ги изселим с цел "намаляване на жертвите" :) Освен това кучката ми роди миналата седмица и си имам купчинка черни кученца с по малко беличко всяко. А, да, и днес си намерих още три котета, родени и отгледани сред кашоните край беседката ни :)
Това прави... да видим...

Котки:
   Три пораснали малки котета
+ Три новички малки котета
+ Две майки на котетата по-горе
+ Една котка, която не знам къде е родила, но скоро ще открия и нейните бебета
+ Една бременна котка
   Всичко ДЕСЕТ котки с тенденция към увеличаване (котетата на третата майка и неродените на четвъртата

Кучета:
   Една кучка
+ Един пес в задния двор
+ 5-6 малки кученца
   Всичко около ОСЕМ кучета

Както вече казах - зоологическа градина! :)
О, между другото, ако искате красиво малко котенце или сладурско малко кученце, моля обадете ми се! И снимки ще постна ако трябва! :-D

Pretty woman? Not today...

Wed, 04 Jul 2007 19:44:41 GMT

Напоследък се чувствам ужасно уморена и безполезна. Непрекъснато си вися вкъщи, никъде не излизам. Казвам си, че е заради жегата, че не ми се стои толкова много на слънце, че няма кой да излезе с мен, че София ми е далече и ми е по-хубаво вкъщи.
Само че това съвсем не ми влияе добре. Непрекъснатото седене у дома ме изтощава психически и дори физически. Изпитвам едно нежелание да правя каквото и да е, едно изсмукване на силите. Всичко е породено от бездействието ми и така се получава порочен кръг, от който не мога и не мога да се измъкна. И не знам какво да правя!
Освен това... нали знаете какво казват? "Здрав дух, здраво тяло"? Не знам точно в каква връзка го казвам, но с всеки ден се чувствам все по-грозна, все по-неприятна, по-отпаднала и затъпяла. Ужасно е да се чувстваш така, а е още по-ужасно да знаеш, че ако се измъкнеш от това състояние, всичко ще стане хубаво като преди, но просто... да не можеш да се измъкнеш... просто да не знаеш как...

Искам да съм свободна, да спра да се задушавам... Да изляза навън и да вия под луната... Да тичам - Господи, откога не съм тичала! Да тръгна на приключение, да изживея нещо ново, нещо старо, нещо истинско... Да бъда... както преди!

Искам да съм АЗ...
... нима не може?

Happy Birthday to me... пак :)

Sun, 01 Jul 2007 19:46:34 GMT

Аз съм едно уморено Мелиндор. Изпратих си гостите днес - да, все пак празнувах - и легнах да умирам :P Оказа се, че през цялото време съм имала температура - а аз мислех, че е от сметаната.

Иначе си прекарах много хубаво, ах, колко си обичам най-близките хора! Вярно, че ги поизмъчих с една спонтанна нощна разходка из полето (пред-джулай-морнинг-но един вид) и салатата ми за нищо не ставаше (макар мама да каза, че е страхотна и като се прибра я изяде всичката); пък и не съм особено добра домакиня - все спя и не оставам за филмите - но наистина се надявам да са си прекарали добре!

Вчера направих първата си торта ever! С готови блатове, с домашен крем и сладко от череши :) Доста добре се получи макар да беше твърде сладка и дори аз трябваше да си я ям на почивки. А днес сутринта направих мелби за всички и ми казаха, че са много хубави :) Е, какво друго може да се очаква, след като не направих друго, освен да сложа готовите продукти в чашите? Вили много помогна с нарязването на сладоледа, а Любо през цялото време ми се подиграваше, че видиш ли, неговият шприц бил по-голям от моя :P Но аз все пак си го обичам :)

Освен това написах писмо. Да, това трябва да се отбележи, тъй като е първото сериозно писмо, което пиша от повече от година. Ужасно много се надявам да бъде посрещнато с хубави чувства!

Иии.. I'm back in the drawing business :)

P.S. За малко да забравя - имаше балооониии! :) :) :)

Happy Birthday to me...

Mon, 25 Jun 2007 16:45:36 GMT

Хей, имам рожден ден! Ставам на 21 години - одъртявам вече... Както беше писала Сев като коментар към една своя снимка: 'they only want you when you're seventeen. when you're twenty-one you're not fun". Не знам дали е така, но в момента със сигурност не съм fun.

Защо ли? Болна съм!!! Онази планина с Мист миналия петък ме разболя. Е, вярно, че ни беше хубаво, но какво от това след като сега и двамата подсмърчаме и имаме температура? От година може би не се бях разболявала - бях забравила какво е усещането, когато ти се вие свят всеки път, когато се надигнеш и когато гърлото те боли толкова, че едва преглъщаш; бях забравила и колко салфетки трябват на ден, за да спреш водопада в носа си :(

Днес не празнувах, едва ли ще го направя и до края на седмицата. Никой не успя да ми дойде на гости, въпреки че поканих няколко души... Но затова пък толкова много хора ми се обадиха, че ми стана някак топло напук на настинката! Не бях предполагала, че след като миналата година получих точно два смс-а, тази ще бъде толкова различно! Радвам ви се, хора хубави! Дано винаги ви има някъде там и мислите за мен!

*прегръщ отдалеч, за да не ви заразя*

P.S. Искам балоооонииии! :'( :'( :'(
P.P.S. Замалко да забравя! Имам си съвсем нова, ярко оранжева хавлия за баня! Не е ли прекрасно това? :)

Изпити are almost over!

Sun, 24 Jun 2007 08:32:57 GMT

О, да, правилно сте прочели в заглавието! Изпитите ми почти свършиха! :)

Вчера си взех една измъчена шестица по анатомия - научих две трети от материала за два дни. А като се има предвид, че това са около 400 страници, пълни с кости, мускули, сухожилия и всякакви други анатомични глупости, научаването им би трябвало да се счита за подвиг. Разбира се, голяма роля за шестицата ми изигра осемчасовото чакане пред кабинета по анатомия, докато ми дойде реда за изпитване - прочетох повече от половината учебник за това време!

Е, както и да е, животът е хубав :) Имам още един изпит и всичко останало ще почака чак до есенната сесия! История на изкуството, рисуване и живопис, досадните Неконвенционални форми - всичко! Само да ми мине етнологията и съм свободна! Ще имам страхотно лято, от мен да го знаете! Така съм го решила и така ще стане! :P

Освен това най-после си имам пола-гащеризон, макар че е толкова късичка, че ме е срам да я нося по улиците *изчервяв*

Нещо разведряващо

Wed, 06 Jun 2007 18:58:06 GMT

Не искам онова депресираното да ми стои повече отгоре на журнала. Хайде да си говорим за хубави неща!

Например за изпитите :D Имам си вече една щестица и една четворка, more to come. Оказа се, че този път имам 15 изпита - от този семестър, от миналия и от първи курс. Е, ще се оправя с повечето, сигурна съм! Само да успея да си назуб... науча както трябва!
Ето последните неща, които направих за университета:
Проект за ограда на старата ми детска градина
Проект тапет за баня (черно-бял)
Проект тапет за баня (разни цветове)
Проект тапет за баня (разни други цветове)
Проект тапет за баня (разни трети цветове)
Илюстрация към "Тримата братя и златната ябълка"
"Невинност" - миниатюра, отпечатък от печатарска преса
Орехчо - кукла, направена от подръчни материали

Имам още три пъти по толкова задачи, но моооже и да не ги свършвам всички :rolleyes: В момента съм твърде заета с други, по -приятни рисунки :) Като например това или това. Между другото, купих си скицник - ей така, ненадейно :) И вече съм го запълнила почти до половината със скици. Даам, не знаех колко е готино да рисуваш направо с тънкописец, без да си очертаваш първо с моливче. Вярно, че много неща не стават както трябва и не можеш да ги изтриеш, но въпреки това си има голяма доза очарование. А кой знае - някой ден може да стана толкова добра, че дори да няма какво да искам да изтрия от скиците си! :) :) :)

Е, това е от мен :) Надявам се да не съм ви досадилас тези изпитни глупости, но всичко е по-добро от предния ми пост :)
Поздрави и всичко хубаво!
Мира

P.S. Смених си малко външния вид на журнала (заради новите сладки иконки, които си сложих), моля ви кажете ми дали ви харесва! Малко ме дразни зеленото горе при снимката ми, но излиза, че е свързано със зеленото под всеки пост и не може да бъде отделно :(

Каква илюзия!

Sun, 03 Jun 2007 18:57:51 GMT

Не е ли прекрасно да живееш с мисълта, че имаш една най-добра приятелка, на която винаги можеш да разчиташ и на която винаги да можеш да споделяш, да помагаш, да говориш? Не е ли прекрасно да си казваш "аз няма нужда да се сближавам с всички останали, които може да се окажат лицемери, които могат да ме наранят или излъжат - нали си имам нея"? И да си вярваш дори? Не е ли прекрасно да мислиш, че дори след като не се виждате всеки ден, вие все пак ще останете приятелки и винаги ще можете да си бъдете близки? Не е ли прекрасно месеци, дори може би години, да живееш с тази приятна илюзия и да си спокойна отвътре, да се чувстваш пълна, щастлива, не-сама?

О, да, прекрасно е, и още как!

Докато не дойде моментът да се развенчае истината. Моментът, в който осъзнаваш, че двете години, в които не сте прекарвали всеки ден заедно, са оставили тежкия си отпечатък и нищо не е същото. Моментът, в който ти става ясно, че дори двете да не сте се променили чак толкова една спрямо друга, просто обстоятелствата са други и чувствата от отсрещната страна вече не са същите. Когато чувството на празнота и обида заменят топлината от обичта и те удря като с юмрук в корема и сърцето ти се свива, а онази досадна буца засяда в гърлото ти и не иска да слезе надолу.

Ах, колко е ужасно да ти отворят очите по трудния начин!

Песента на Фроло и разни други

Wed, 30 May 2007 18:32:27 GMT

Ето това нещо ми е в главата вече три дни, откакто изгледах "The Hunchback of Notre Dame" - филмче, на което не бях попадала от много години. Какво мога да кажа - тази песен е страшно въздействаща, а образите в огъня си заслужават стоп-кадъра, за да видя как са направени!
Когато имам повече време, де. Защото в момента съм затрупана с университетски проекти и съм доникъде. А ТРЯБВА да си взема изпитите тази година, за да мога да се преместя в една от специалностите, които съм си заплюла напоследък.
На пук на ученето утре съм на мюзикъл и ще си загубя цялата вечер в приятни занимания :) И това трябва да го има, особено когато и компанията е толкова любима, колкото моята .
Освен това си имам три нови котета, които са направо възхитителни мъничета :) Казват се Бандит, Колумб и Маминка :) Нямам представа какви са като пол, но това няма значение - винаги мога да ги прекръстя Бандитка, Колумбина и Мамин :D